Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е

 Пипи Дългото чорапче (на шведски: Pippi Långstrump, Пиппи Лонгструмп) е героиня от едноименната книга на шведската писателка Астрид Линдгрен.

 Както споделя самата писателка, „ Скъпи другари, при вас идва едно шведско момиче, което се споделя Пипи Дългото чорапче. Тя е много чудата, само че аз се надявам, че все пак вие ще я обикнете. Пипи живее напълно сама в една остаряла къща, наречена Вила Вилекула. Тя няма нито майка, нито баща, само че това ни минимум не я тревожи, тъй като си има кон и маймунка, а в прилежащата къща живеят две нейни другарчета – Томи и Аника. Пипи е най-силното момиче в света. “

 Истинското име на Пипи е Пипилота Виктуалия Транспаранта Ментолка Ефраимова Дългото чорапче. Тя е 9-годишна, червенокоса, луничава, с две стърчащи встрани плитки. Живее във Вила Вилекула с дребната маймунка на име Господин Нилсон и коня, който постоянно държи на верандата и може с лекост да реалокира, когато пожелае. Нейни съседи са Томи и Аника Сетергрен – брат и сестра, чиито родители са постоянно спокойни, когато децата им са с Пипи.

 Пипи е неизмеримо мощно момиче, богато и с гений да разправя врели-некипели, въпреки че в никакъв случай не лъже със зла предумисъл. Тя живее без наставнически надзор и постоянно се надсмива над възрастните – нещо, което импонира на младите читатели – изключително, когато тези възрастни са несправедливи или нечестни. Пипи е щерка на морския капитан Ефраим Дългия чорап, от който е наследила голямата си мощ. Баща ѝ пада в морето по време на стихия и морето го отнася до остров Корекоредут в южните морета, където става „ пълен бял водач “. Той се връща в Швеция, с цел да води щерка си на острова, само че Пипи отхвърля, защото е привързана към дома си и новите си другари. Когато идва за повторно, тя потегля с него дружно с Томи и Аника и претърпяват няколко чудесни месеци на южния остров, преди да се върнат назад в Швеция.

 „ Пипи Дългото чорапче “ е първата оповестена книга на Астрид Линдген, която ѝ носи огромна известност. Линдгрен основава историята през 1941 година Тогава тя гледа болната си 7-годишна щерка Карин, която я моли да ѝ опише историята за Пипи Дългото чорапче (персонаж, който самата тя преди малко си е измислила). През 1944 година изпраща ръкописа на издателство „ Бониер “, само че те го отхвърлят. Издателство „ Рабен & Сьогрен “ обаче го одобряват и през 1945 година излиза първата книга – „ Пипи Дългото чорапче “ (Pippi Långstrump). През 1946 година е издадена втората книга – „ Пипи се качва на борда “ (Pippi Långstrump går ombord), а през 1948 година – „ Пипи в Южните морета “ (Pippi Långstrump i Söderhavet). В интервала 1969 – 1975 година излизат още 6 книги, а последните 2 книги за Пипи са оповестени в 1979 и 2000 година

 На български език книгата е издадена през 1968 година и претърпява голям брой издания. През 2011 година издателство ПАН издава нова версия на книгата, в която са добавени още 6 глави към в началото преведените 24. Те в никакъв случай не са били превеждани и издавани на български и напълно инцидентно са открити от издателите.

 Пипи Дългото Чорепче умее да живее същински. Малката хитруша се любува на живота оптимално, знае кое е същински значимото, кое си коства да приемеш на съществено и кое – не.

Събрахме 10 безподобен цитата от Пипи Дългото Чорепче, с цел да ви предизвикваме да преоткриете детето в себе си.

1. Защо ходя заднишката ли? - възкликна Пипи - Не живеем ли в свободна страна? Човек не може ли да живее, както си желае? "

2. " Светът е цялостен с всякакви неща и в действителност има потребност някой да ги потърси и откри. Именно това вършат нещотърсачите. "

3. " Виж, госпожице, когато имаш майка, която е ангел, и татко, който е негърски крал, а самата цялостен живот си управлявала моретата, не можеш да знаеш по какъв начин да се държиш в учебно заведение измежду всичките тия ябълки и таралежи. "

4. " Но, Пипи, сподели Томи, - можеш ли да свириш на пиано?
- Отде ще знам дали мога, като в никакъв случай не съм опитвала - отвърна Пипи. А би трябвало да ти кажа, Томи, че с цел да се научиш да свириш на пиано без пиано, са нужни ужасно доста извършения. "

5. " Най-важното за дребните деца е да знаят ред. Особено, в случай че сами си го дефинират. "

6. " Седя си в моята самотност и по този начин се надхитрям със себе си, че да ти е драго да ме слушаш. Онази вечер, когато си легнах, скалъпих една опашата неистина за някакво теле, което умее да плете дантела и да се катери по дърветата, и знаете ли, имах вяра си на всяка дума! Това се вика добра неистина. "

7. " - Какво написа там? - заинтересува се Пипи.
- Пише: " Страдате ли от лунички? " - изясни й Аника.
Тя бутна вратата и влезе в магазина, последвана от Томи и Аника. На щанда стоеше стара дама. Пипи потегли право към нея.
- Не! - съобщи уверено тя.
- Какво обичаш? - попита дамата.
- Не! - повтори Пипи.
- Не разбирам, какво искаш да кажеш - учуди се дамата.
- Не, напълно не пострадвам от лунички! - съобщи Пипи.
Едва в този момент дамата проумя, само че когато се загледа в Пипи, не можа да се въздържи и възкликна:
- Но, благо дете, цялото ти лице е обсипано с лунички!
- Ами, че да! - отвърна Пипи. - Но не пострадвам от тях, а си ги одобрявам! ДОВИЖДАНЕ! "

8. " В този момент през портата нахълтаха двама служители на реда в цялостна униформа.
— Ой — възкликна Пипи, — и през днешния ден май че ми върви. След плодов крем най-вече обичам служители на реда.
И потегли към тях с грейнало от наслада лице.
— Ти ли си момичето, което се е настанило във Вила Вилекула? — попита единият служител на реда.
— Напротив — отвърна Пипи. — Аз съм една мъничка лелка, която живее на третия етаж в другия завършек на града.
Тя единствено искаше да се пошегува с служителите на реда. Но те взеха решение, че това по никакъв начин не е смешно, и й споделиха да не бъде нахална. После й оповестиха, че положителни хора в града са уредили да й се даде място в детски дом.
— Аз към този момент си имам място в детски дом — сподели Пипи.
— Така ли, уреди ли се към този момент? — попита единият служител на реда. — Къде е този детски дом?
— Тук! — отвърна гордо Пипи. — Аз съм дете, това е моят дом и затова е детски дом. В него имам място, и то доста място.
— Мило дете — усмихна се служителят на реда. — Не можеш да схванеш. Ти би трябвало да идеш в същински детски дом, където ще се грижат за теб.
— Може ли човек да си заведе кон във вашия детски дом? — попита Пипи.
— Не, несъмнено — отвърна служителят на реда.
— Така си и мислех — сподели тъмно Пипи. — А маймуна?
— Ами! Как може! — Аха — сподели Пипи, — тогава търсете си другаде деца за вашия детски дом. Аз там няма да ида.
— Ти не разбираш ли, че би трябвало да вървиш на учебно заведение — сподели служителят на реда.
— А за какво би трябвало да отивам на учебно заведение?
— За да се учиш на всякакви неща, естествено.
— Какви неща? — настояваше Пипи.
— Най-различни — отговори служителят на реда. — Цял куп потребни неща, като да вземем за пример таблицата за умножение.
— Девет години съм се справяла без някакви си таблици за уморение — сподели Пипи. — Така ще си карам и отсега нататък.
— Помисли си обаче какъв брой тежко ще ти бъде, в случай че останеш неука. Нали когато пораснеш, някой може да те попита коя е столицата на Португалия и няма да знаеш какво да му отговориш?
— Как да не зная какво да му отговоря — възкликна Пипи. — Ей по този начин ще му отговоря: «Щом като толкоз ти се е приискало да узнаеш коя е столицата на Португалия, поучавам те да напишеш едно писмо до Португалия и да попиташ!»
— А няма ли да ти е мъчително, че ти самата не знаеш това?
— Твърде е допустимо — позволи Пипи. — Понякога нощем, когато съм будна, ще се чудя и квас: «Ееех, по какъв начин ли се споделя столицата на Португалия?» Но в края на краищата човек не може да се забавлява — продължи Пипи и за многообразие застана на ръце. — Между другото била съм в Лисабон с татко си — продължи тя, както си стоеше с главата надолу, тъй като и по този начин можеше да приказва. "

9. " — Защо държиш кон на верандата си? — попита Томи. Всички коне, които знаеше, живееха в конюшни.
— Хм — отговори замислено Пипи. — В кухнята единствено иска ми се спънка, а пък в гостната не го свърта. "

10. " — Пипи — сподели задъхано Томи, тъй като беше тичал доста бързо. — Пипи, искаш ли да дойдеш с нас на цирк?
— Мога да дойда с вас под дърво и камък — сподели Пипи. — Но дали мога да дойда на цирк, не знам, тъй като нямам визия какво е това цирк. Боли ли там?
— Колко си смешна — засмя се Томи. — Как ще боли! Знаеш ли какъв брой е радостно. Коне и палячовци и красиви дами, които вървят по въже!
— Но коства пари — сподели Аника и разтвори ръчичките си, с цел да ревизира дали лъскавата монета от две крони и двете по 50 йоре са още там.
— Аз съм богата като магьосник — съобщи Пипи. — Все ще мога да си купя един цирк. Макар че ще стане тясно, в случай че имам повече коне. Палячовците и хубавите дами някак ще набутам в килера. Но тая работа с конете ще бъде по-трудна.
— Щуротии! — сподели Томи. — Кой ти споделя да купуваш цирка? Трябва да си платиш, с цел да гледаш, разбираш ли?
— Гледай ти! — възкликна Пипи и зажумя. — Та белким гледането коства пари? А аз по през целия ден се разхождам и зяпам! Кой знае какъв брой пари имам да давам за това!
След малко тя деликатно отвори едното си око и стартира да го върти на всички страни.
— Да коства колкото си ще — сподели тя, — само че просто би трябвало да погледна!
Най-сетне Томи и Аника въпреки всичко съумяха да обяснят на Пипи какво е това цирк и тя отиде да вземе няколко златни парички от своята чанта. После си постави шапката, огромна колкото колело, и тримата се запътиха към цирка. Навалицата се блъскаше пред купола, а пред гишето за билети се виеше дълга опашка. Постепенно пристигна ред и на Пипи. Тя вмъкна глава в прозорчето, впери взор в добродушната остаряла дама, която седеше зад гишето, и попита:
— Е, какъв брой коства да те погледа човек?
Но остарялата жена беше чужденка, така че не разбра какво й сподели Пипи, а отвърна:
— Малко момиче, штрува пет крона на прекрасен място, три крона на по-лош място и една крона на изправен на крака.
— Аха — сподели Пипи, — само че тогава ще обещаеш да вървиш и по въже.
Тук се намеси Томи, който изясни, че Пипи желае билет от по-евтините. Пипи подаде една златна паричка и остарялата жена я заоглежда недоверчиво. Дори я захапа, с цел да се убеди дали в действителност е златна, и едвам тогава Пипи получи своя билет. Освен това получи и доста сребърни пари като ресто.
— Какво ще ги върша тия грозни дребни бели монети? — недоволстваше Пипи. — Я си ги задръж, а аз ще те погледна два пъти. На изправен на крака. "

11. „ То в действителност не си заслужава — сподели Пипи. — Големите хора в никакъв случай не се забавляват. Имат единствено купища неприятни работи и глупави облекла, и мазоли, и налог общоход. - Пък и не умеят да си играят — означи Аника. — Уф, като си помислиш, че чисто и просто би трябвало да пораснеш! - Кой е споделил, че би трябвало, възрази Пипи. — Ако не се неистина, тук някъде има едни хапчета… Едни доста хубави хапчета за хора, които не желаят да пораснат. “ 

Инфо: www.highviewart.com